петък, 25 септември 2009 г.

Jean Harlow: The Platinum Blonde

Ако може да се вярва на слуховете, естествено русата Джийн (или Харлеан) се отбивала всяка неделя във фризьорския салон, за да си изсветли корените с пероксид, амоняк, Clorox и Lux. Дали косата се запазва жива дълго време? Тя тогава не е знаела, че това няма да бъде неин проблем. Но и тук стигаме до неудобството от спестяването на кадри в цял ръст :-)


Славата я застига в Hell’s Angels на ексцентрика Хауърд Хюз. Най-скъпият филм дотогава, от който са и единствените запазени цветни кадри на Харлоу.

С Джеймс Хол.

Пол Бърн убеждава Хюз да продаде договора й на MGM. Сексапилът и комедийният й талант стават твърде забележими във филма на Франк Капра Platinum Blondе. Въпреки неподходящата роля на разглезена дъщеря на милионер.


Макар като цяло да избягва цензурата, Red Dust на Джон Форд, от който започва екранното й партньорство с Кларк Гейбъл, е расистки, сексистки, неприличен. Добре, че се появява малко преди Hays Office (да, търговците – The Motion Picture Producers and Distributors of America) да започне да души около “морала” в киното. През 1953 г. Гейбъл участва в римейка Mogambo, заедно с Ава Гарднър и Грейс Кели.

С Кларк Гейбъл.

А за Red-Headed Woman Харлоу ще носи перука. Този филм кара институционалния блюстител на морала да забрани показването на екран на ненаказано прелюбодеяние.


Прякорът й "The Blonde Bombshell" се ражда с хита на Виктор Флеминг Bombshell.


След внезапната й смърт Saratoga става филмът с най-много приходи за 1937 г.


Харлоу е идолът на Мерилин Монро.
Тя е първата филмова актриса, която, малко преди смъртта си, се появява на корицата на Life май, 1937 г.
Quote: “Винаги съм мразела косата си, не само защото ме ограничава като актриса, а и защото ме ограничава като човек. Прави ме да изглеждам силна и ефектна.”

Ще си мълча!

Няма коментари:

Публикуване на коментар