Ако може да се вярва на слуховете, естествено русата Джийн (или Харлеан) се отбивала всяка неделя във фризьорския салон, за да си изсветли корените с пероксид, амоняк, Clorox и Lux. Дали косата се запазва жива дълго време? Тя тогава не е знаела, че това няма да бъде неин проблем. Но и тук стигаме до неудобството от спестяването на кадри в цял ръст :-)
Славата я застига в Hell’s Angels на ексцентрика Хауърд Хюз. Най-скъпият филм дотогава, от който са и единствените запазени цветни кадри на Харлоу. С Джеймс Хол.
Пол Бърн убеждава Хюз да продаде договора й на MGM. Сексапилът и комедийният й талант стават твърде забележими във филма на Франк Капра Platinum Blondе. Въпреки неподходящата роля на разглезена дъщеря на милионер.
Макар като цяло да избягва цензурата, Red Dust на Джон Форд, от който започва екранното й партньорство с Кларк Гейбъл, е расистки, сексистки, неприличен. Добре, че се появява малко преди Hays Office (да, търговците – The Motion Picture Producers and Distributors of America) да започне да души около “морала” в киното. През 1953 г. Гейбъл участва в римейка Mogambo, заедно с Ава Гарднър и Грейс Кели. С Кларк Гейбъл.
А за Red-Headed Woman Харлоу ще носи перука. Този филм кара институционалния блюстител на морала да забрани показването на екран на ненаказано прелюбодеяние.
Прякорът й "The Blonde Bombshell" се ражда с хита на Виктор Флеминг Bombshell.
След внезапната й смърт Saratoga става филмът с най-много приходи за 1937 г.
Харлоу е идолът на Мерилин Монро. Тя е първата филмова актриса, която, малко преди смъртта си, се появява на корицата на Life май, 1937 г. Quote: “Винаги съм мразела косата си, не само защото ме ограничава като актриса, а и защото ме ограничава като човек. Прави ме да изглеждам силна и ефектна.”
Да, русите коси не винаги са били на почит и в Холивуд, особено ако са къси и, за нещастие, ще изглеждат бели. Та нали героят трябва да е "висок, тъмен и красив"?
От първи опит "Юнивърсъл" отхвърля Алън Лад като твърде рус и твърде нисък.
По-късно "Парамаунт", "ухажван" постъпателно от Сю Каръл, агентка и съпруга на Лад, внезапно открива в него най-подходящия партньор за 151-сантиметровата Вероника Лейк.
Вероника Лейк и Алън Лад си партнират в 7 филма, сред които This Gun for Hire, The Glass Key, The Blue Dahlia. Те са калъпът на двойката "мъжагата и жената вамп", чиято по-късна известност се дължи на дуета Богарт-Бакол. Освен че си подхождат по ръст, цвят и любов към алкохола, и двамата знаят, че са продукти на Холивуд, филмови звезди, не големи актьори. Вероника Лейк вероятно и никога не е искала да бъде актриса. Тя не харесва Холивуд и плашещо успешно се облича в отстранен и елегантно презрителен дух, сякаш твърде изненадана и леко разочарована да ви види в киносалона.
А Алън Лад е щастлив човек, "забележителен в своята простота", с малко (ама много малко) тъжна съдба. И въпреки неприязънта на критиката и собственото си неверие е изключително популярен, един от малкото звезди мъже през 40-те. Той винаги е искал да бъде именно звезда. Дейвид Томсън в "Нов филмов биографичен речник" пише: "В момента, в който Лад си свали усмивката и сложи суровата физиономия, се превръща от красиво лице във феномен. Тези филми все още вълнуват, а зад неговата хладна и фина жестокост се крие първият американски актьор, който намята плаща на студения ангел в ролята на убиеца." (украсено)
Първоначалният избор на Джордж Стивънс за Шейн в едноименния уестърн е Монти Клифт. Той обаче е зает и ролята отива при Лад.
Играе и Джей Гетсби редом до Бети Фийлд във "Великият Гетсби" на Елиът Нюджънт, след като Джийн Тиърни бива преценена като "твърде красива" за Дейзи Бюканън и Тайрън Пауър по навик също се оттегля.
Лад не доживява успеха на The Carpetbaggers. Открит е мъртъв в дома си в Палм Спрингс през януари 1964 г.
Quote: "Имам лице на застаряващо хористче и тяло на недохранен боксьор категория 'перо'. Ако успеете да обясните и успеха ми в киното, ще се окажете по-добри от мен."
На снимките на Sorority House Джон Фароу отбелязва, че косите, падащи над дясното око на родената в Бруклин Констанс Френсиз Мари Окълман, сякаш я обвиват в мистерия.
И как иначе? Вероника Лейк е онази, заради която през 40-те американките аранжират главите си с прически в стил “пикабу” (“peek-a-boo bangs”).
Но САЩ влизат във войната, жените – във фабриките, а дългите им коси започват да се заплитат в машините. И Лейк бива “посъветвана” от Министерството на отбраната и Комисията, отговаряща за женските военни части, да прибере къдриците си.
Появява се в обществено полезни реклами за насърчаване на сигурността във фабриките, в които косите й трябва да се оплетат и тя да покаже как следва да се прибират. Особено неподходящи са дългите й руси коси за ролята на медицинска сестра фронтовак (в компанията на две брюнетки с обществено ангажирано обуздани глави – Клодет Колбер и Полет Годар) в So Proudly We Hail!.
Жертва плитките си за злополучната роля на нацистката агентка Дора Брукман в The Hour Before the Dawn . No images available. След лична трагедия вследствие на злополука по време на снимките идват и унищожителните критики за лоша игра и смешен немски акцент. “Парамаунт” предвидливо й "запазва" няколко бледи роли и през 1948 г. я освобождава. Следват проблеми с алкохола, епизодични появи на широкия екран и в телевизията, банкрут. Вероника Лейк умира на 7 юли, 1973 г. в Бърлингтън, Върмонт.
Quote: “Можете да опитате да заслепите лявото си око с целия мой талант и зрението ви да не пострада.”
P.S. Hm, do I think that man's hair (up there)'s worth mentioning only if it's non-existent or moving closer to the end of its/his existence ... Вероятно не, но и Бърт е по-важен.
A year ago a friend of mine invited me for a “body image” project. To sketch the administrative stuff. Was I surprised to find that there were no bodies, nor images, rather a re-rendition of “body talk”? This I could do, but for my surprisy surprise my favourite girls did not get approved. They were NOT normal, NOT likeable.
I got hooked up the first time I laid my eyes on L.A.Raeven’s work; back in 2005, following them since then, if stuff’s available; indebted to them for Viviane Sassen and John Cowper Powys. Their work is wonderfully contradicting. It seems like their audience does expect the texts (those small “explanatory” remarks). But it does not expect the images associated with them.
Anyway, their work is clear, simple, harsh and visually good (or shocking, depends on your “lines”). They do not USE provocation, they PERFORM it. Formally works are suspected to stick to the criteria for social inclusion, but may be excluded for not being nice, not respecting the boundaries.
Racial tolerance is a must, right? So let’s look not for the white, blond, blue-eyed sperm donor, but for the ideal black one. It is OK to include, but NOT to the point of preference. (No whites, 2007) Thin is your perfect shape, right? Why’s the hatred against two perfectly thin women? It is OK to be thin, but NOT too thin. (Ideal individual, 2001) Love knows many faces, right? Do you love your siblings? What’s wrong with the perfect harmony between the twins? Why is the rivalry and obsession? It is OK to love, but NOT too much. (Love knows many faces, 2005)
The audience and critics got enraged and defensive to the point of insult and attacks on the reason. Instead of analyzing their own enraged response, started to pile up explanatory attempts. Well, surprisy surprise: “Let’s PERFORM them, right? Lions are living creatures, they must eat. We are NOT?”
След небето и земята Куру създал хората. Той извикал своя ангел и му казал да раздели хората на черни и бели. Ангелът сторил така. После Куру му казал да донесе всякакви инструменти. След като ангелът ги натрупал на куп пред него, Куру дал на черните хора ралото, мотиката, чука и наковалнята. И ги изпратил да се заселят по хълмовете и в горите, да бъдат земеделци и ковачи. Те прекопали земята и я засадили с храна, и си построили къщи от пръст и ги покрили с палмови листа. На белите хора пък дал компас, рулер и секстант. Те построили кораби и заплавали по моретата. Станали търговци и натрупали богатства. Тогава Куру видял, че е разпределил дарбите несправедливо. И дал на черните хора нещо, което никой друг нямал. Дал им силата на божественото. Черните хора можели да използват дара си, за да станат богати, но не го направили. Вместо това те започнали да разговарят с духовете и с онези, които вече ги нямало. Искали съвета им, допитвали се до тях какво да правят. И това била посоката, в която живеели живота си.
/Ancestor Stones. Dreams. Mariama 1942. Kassila the Sea God, 143/
Don’t care if you’re nice, not-so-nice, “courageous” (it’s one of THE showing off adjectives), chicken-hearted, pathetically smart or existentially dumb, you would make me a favour if you happen to be real, just a little bit reeling for my own good.
