неделя, 2 август 2009 г.

Philip Treacy & Isabella Blow - like two peas behind the catwalk

Hats down: Philip Treacy

When Philip Met Isabella


"Issy was a walking art form."
via Vogue



via Wiki


via Independent






via Simonerene

13 коментара:

  1. :)Колкото и да не си падам по модни фиести, обаче снимките ти ми харесват (само жалко за рачето горе). Е, не само моделските, а и тези, дето ги определям като "world" - за места и хора. *thumbs up*

    ОтговорИзтриване
  2. Какво беше - закачалки за откачалки, откачалки за закачалки :-))) Модата като аксесоар на индустрията на красотата, здравето, успеха и т.н. е досадна.
    World снимките са и моден спомен :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Славчо: Рачето ли? Ами надявам се, надявам се:)!...

    Juventus: Да, аз точно като индустрия не я харесвам... иначе нищо й няма. "World" изкуството когато е добро, ди е добро:)...

    ОтговорИзтриване
  4. Това "world" винаги ми е било странно - 80-90% от хората и културата им се класифицират под един лейбъл, а останалите 10% някак се отстраняват извън света :-)

    ОтговорИзтриване
  5. За мен този неприкрито изкуствен, театрален елемент в модата и модните фотографии са сред най-положителните им елементи. От около 10-ина години той е абсолютно открит, сцената е съвсем честно с хастара навън :-)

    ОтговорИзтриване
  6. Да, абсолютно съм съгласна, че етикетите повече пречат, отколкото помагат, винаги. И че нещата твърде често се лустрират и нямат автентичност. Всичко се "изкилиферчва" по някакъв ужасен начин през повечето време.

    Модата като изкуство и странност е много красиво нещо. Много красиво. Никога не съм го отричала:)). Само все не мога да се примиря, че занимаващите се с нея се издигат в някакъв култ. Например това, че манекенките се рекламират едва ли не като принцесите на света - което рекламиране бълва без задръжки от всики медии, с вс. му останали атрибути - вменяването на "необходимостта" от операционни подобрения например; и вървящото с него пращане на всички неманекенски изглеждащи/мислещи жени и мъже в отдела на 2рокачествените стоки. Това е индустриалното - и мнозина добре се изхранват от тази индустрия, затова се и грижат да не угасне, разбира се. Но не бива светът да се сепарира по този начин, той и без това е достатъчно сепариран по други линии. Айде, че минах на политика, спирам:)). Исках само да обясня кое в областта на модата мразя; дано съм успяла.

    ОтговорИзтриване
  7. Не съм сигурна, че това е в областта на модата, че дори и на модния бизнес :-) Някои от жените на снимките в моя блог, които не са от списание, всъщност стават за списание. За ниското самочувствие отговорността е на семейството, приятелите, онези, които са близо и влияят пряко.

    Пазарната (sic) стойност на една стока зависи от търсенето на конкретния пазар. Човекът не е стока, стока е снимката му, трудът (участието, продуктът). Сексуалната услуга в някои случаи.

    В спорта, литературата, киното, музиката има култове. Но култовостта не е присъщо качество на нито едно, нито на участниците в тях.
    Дизайнерите, агентите, редакторите са по-влиятелни от манекенките. От все още работещите култов статус има само Кейт Мос, а ниският й ръст не покрива стандарта (култ и стандарт ...).
    В последните 10-ина години имената на манекените са все по-слабо познати, интересът е инерционен. Пробвай от воле да изброиш десет имена на актуални манекен(к)и и да ги определиш по някакъв начин. Тц. Аз мога, но само защото разглеждам списания.

    ОтговорИзтриване
  8. :)Май се изказах много изострено, в желанието да съм по-кратка. Да бе, нищо против не съм имала нещата, които се създават (и ползват) с вкус - било то неща или, образно казано, хора. Против съм политиките на медиите обаче в тая област, т. като те изкривяват всичко и това действа крайно заразно за голяма част от по-неориентираните още личности - понеже точно тая част неориентирани (и към себе си, и към света навън) личности не получават добра ориентация нито в семейството, нито в у-щето, точно както казваш (заради вечната футболизация, в кто все "никой не е виновен"). И тогава козът остава именно в ръцете на медиите, които обаче имат като цяло цели, твърде далечни от възпитанието. Това ме дразни. А иначе изобщо не възразявам с/у нещата, които казваш и които постваш тук!!

    Сори за закъснението, по принцип все още съм без компютър, с малки изключения така и ще е май.

    ОтговорИзтриване
  9. Това е онази гореща тема, която може да се обобщи по следния начин: "Трябва ли медиите да възприемат роля на образовател/ментор?" Да, ако създават съдържание. Не, ако са само инструмент за (пре)предаване на съдържание.
    Статусът на манекенките е обвързан с това, че работата им се смята за доходна, лесна и винаги бляскава. А за някои е уморителна, досадна и често мръсна :-)

    ОтговорИзтриване
  10. Смешното е, че аз познавам лично 1 момиче, кто е манекенка, и нищо против нея нямам... но като цяло си признавам предразсъдъка. А всъщност фактът е, че навсякъде има всякакви хора.

    ОтговорИзтриване
  11. И аз съм била за година, когато бях малка. Как се озовах там е дълга история, предвид, че изобщо не ставам за тая работа. Сега ми е смешно: "ХХХ см.; коса – кестенява, чуплива, естествена; крака – прави ..." и т.н. Като на тържище за коне, нормална процедура при (още млад) неизкривен пазар, вече се преценяват и математическите способности на кандидатките :-)))
    А пред агенцията "отдъхват" "фотографи" с "интересни" оферти, обещаващи разкриване на "вътрешната красота" :-)

    ОтговорИзтриване